urn:lj:livejournal.com:atom1:chmn chmn chmn 2006-12-07T11:43:31Z urn:lj:livejournal.com:atom1:chmn:1219 2006-12-07T11:43:31Z 2006-12-07T11:43:31Z 07.00: Ставане от сън<br /><br />09.00: Ставане от сън.<br /><br />14.00: Ставане от сън<br /><br />14.20: Ставане от сън.<br /><br />14.21: Включване на компютъра.<br /><br />14.30: Обличане.<br /><br />14.40: Сутрешен тоалет.<br /><br />15.00: Ставане от сън.<br /><br />15.10: Окончателно ставане от сън.<br /><br />15.11: Наплискване на лицето със студена вода и гаврътване на една силна конска доза кафе.<br /><br />15.15: Сядане пред компютъра.<br /><br />21.10: Ставане от компютъра и разтриване на очи.<br /><br />21.11: Voice Phone.<br /><br />21.20: Обличане на горни дрехи.<br /><br />21.30: Минути за културни мероприятия и SEX (Software EXchange).<br /><br />03.00: Край на културните мероприятия.<br /><br />04.30: Получаване на сутрешната поща, изпращане на отговорите.<br /><br />05.00: Mail time - начало<br /><br />05.01: Лягане.<br /><br />05.30: Ставане и събличане. urn:lj:livejournal.com:atom1:chmn:816 2006-11-28T00:33:26Z 2006-11-28T01:26:01Z Откуда только нашел снова этот нфс (не Network File System, lol)! Отнял у меня добрые 3 дня :(&nbsp; Даже может быть куплю руль, лол. Завтра или послезавтра... Как только найду времени. Не хочеться говорить сколько курю играя... :(<br />А ведь началось с невинного разговора со знакомой в аське - она пыталась мне объяснить разницу меж рпг и стратегией. Ну, разницу так и не выяснил, только вспомнил, что где-то валяется давно забытая нфс. Вот и все пошло сначала - несколько лет тому назад было то же самое. Потом как-то надоело и с тех пор не играл. А сейчас... брррр. Ну хоть слава богу, что как-то надо время от времени идти работать на хлеб насущний. Ну и поесть, конечно :) Только не помню сколько раз ел напоследок...<br />(to be continued) urn:lj:livejournal.com:atom1:chmn:617 2006-11-23T10:24:05Z 2006-11-23T10:59:06Z Не знам как се започват блоговете. Затова пускам нещо, което случайно ми попадна наскоро. Не е мое, не съм го писал аз, но ми хареса. Приятно четене :)<br />==========================<br /><br /><a href="http://www.gatchev.info/blog/?p=180">Grigor Gatchev - A Weblog (link to the original)<br /><b><u>Егоизмът и алтруизмът</u></b></a><br /><br />Не зная кой би повярвал в това. Преди двайсет години и аз нямаше да му повярвам. Но сега го знам. И, без да ми пука ще ми повярват ли, и няма ли да ме презрат, ще го напиша.<br /><br />—<br /><br />Всеки егоист знае, че е по-изгодно да се преструваш на алтруист. Лъжеш околните, впримчваш умовете, печелиш повече… Кой обаче би могъл да се преструва успешно цял живот? И най-умелият лъжец е слаб в някои отношения.<br /><br />Ако егоистът е умен, ще забележи тази си слабост. (Или ако съдбата му я навре в очите.) Ще се опита няколко пъти да я прикрие, ще види, че не става. Да кажем, не умее да крие емоциите си, и да лъже хората за това какво изпитва в момента… Е, защо тогава просто да не казва истината? Какво му е лошото или странното да си понякога ядосан, понякога тъжен, понякога весел? Човешко е.<br /><br />Да, но (да кажем) нашият егоист се радва на чуждите неуспехи, а това дразни хората. Няма как да го скрие 100%… Добре, а какво ще е, ако се научи да им се радва? По-празен ли ще стане джобът му? Напротив, по-пълен - повече хора ще му вярват. Супееер!<br /><br />А не е ли добра идея и да помогне на закъсалия? Малко, колкото да не се преработи. Но все пак нещичко, ей така. Нищо не му струва… А закъсалият после е благодарен. Изгодно е. Я да почнем да го правим.<br /><br />Всъщност, не е да не струва нищо. Труд, време - но се изплаща… Ами ако направим понякога някоя и друга лична жертва? Дребна. Ще се изплати после. Не винаги, но в статистически достатъчен процент… А не толкова дребна? Да, и те се изплащали! Интересно…<br /><br />Като се замисля, вече доста добрини правя. Не са ми по сърце, ама са изгодни… Дали тогава не ми е изгодно и отвътре да бъда малко по-добър? Само колкото да оправдава каквото правя така или иначе, колкото да ми е все пак приятно, животът е за кеф, нали?…<br /><br />А ако съм и още малко по-добър? И така вече ми се носи слава. Хората са готови да ми вярват за всичко. Още малко, и за светец ще ме обявят… Я да видим? Сладко е всеки да ти вярва, и да ти се възхищава. Изгодно е.<br /><br />… Като се замисля назад във времето, това да си егоист било много тъпо. Я колко по-добре съм сега, и материално, и иначе. И всеки е добър и щастлив с мен, честен, благ… Бе тия хора не заслужават ли някоя добринка гратис? Я колко много ми дават. От малко няма да се разоря. Нито ще прокопсам, ако си го стискам. Какво толкова…<br /><br />Това да даваш от сърце май е приятно. Чувствам се… ами, някак много по-значим отпреди. Имам стойност сам по себе си, усещам го. Тежа на мястото си. Център съм на приятелите си. Страхотни хора са тия приятели. Дават ми това да се чувствам човек. Я и аз да направя за тях по нещичко. Заслужават го. Пък сигурно и аз ще имам полза, не знам точно как, ама все някак…<br /><br />.. Не знам как да го кажа, ама… в хармония съм със света. Такъв хубав свят заслужава да го подкрепяш, и да работиш за него. Струва си. Разкошни хора, винаги мога да разчитам на тях за всичко. Как да не се боря за тях. Щастлив съм. И материално съм добре. Май даже по-добре, отколкото реално ми трябва. Като се замисля…<br /><br />… Днес се подмотва някакъв егоист около мен. Чуди се как да изкелепири нещо. Прави се на алтруист. Мисли си, че не му личи от километри. Хубаво, на ти малко. Къде не отишло… Я как ме гледа, все едно съм марсианец. Не може да повярва. На ти още малко, няма да си го нося в гроба… Не, нямам нужда да ми се отплащаш. Имам си всичко. Дай го на някой закъсал. Хем ще почнеш да се учиш да даваш…<br /><br />—<br /><br />Това описание има точен прототип. Аз. (И егоистът от края пак съм аз, погледнат назад през годините.)<br /><br />Да, наистина съм бил егоист и сметкаджия, в най-лошия смисъл на думата. Така се случи, че животът ме научи колко глупаво е, и колко лошо е.<br /><br />Всъщност, спрял ли съм да бъда егоист и в момента? Ако трябва да съм напълно честен пред себе си, не. Просто това е потънало някъде надълбоко в мен, при наследените от маймуните неща. На далечен долен етаж, малко над човекоядството и убиването на съперници с остър камък в гърба. Сега с удоволствие и щастие се грижа за другите - а това интересите ми да са задоволени се случва някак от само себе си. Колкото по-безкористно се грижа да другите, толкова по-често и повече получавам отплата. Не само като вътрешна пълноценност (въпреки че и тя вече струва за мен повече от другото), но и като чисто материална.<br /><br />Отначало възприемах егоизма си като единствено разумен подход. Гордеех се с него.<br /><br />След това, като се отървах, изгарях от срам от спомена, и се чудех как да го крия, и да се крия от него. И мразех егоистите около мен - напомняха ми какво съм бил.<br /><br />Сега гледам на това с добродушна усмивка, както човек си припомня пакостите, които е вършил като малък. И егоистите и себичните са ми весели, и дори симпатични - като пакостливото дете вътре в мен. Зная си, че не съм престанал да бъда егоист.<br /><br />Просто се оказва, че най-добрият, умен и ефективен начин за това е да си искрен алтруист.